9 мар. 2012 г., 16:03

Раздяла

724 0 2

 

 

               

                                            Раздяла

 

                                        На младите приятели,

                                                         които заминават.

 

 

                                         Седим на пейката объркани.

                                         Животът ни е вече спомен.

                                          И като спомен, без билет,

                                         ще отпътува утре... по света.

                                                Тук? После? Нищо!

                                 Сред многото безизразни лица

                                 омръзналата самота ще се показва

                                 като някаква сладникава сърдечност.

                                 Пейката ще се превърне в сводница

                                 на безпризорната любов, която другарува

                                 с лунатици, а споменът ще скита надалеч.

                                 Изморен, той пак ще заживее - вече другаде.

                                       И някога ще се обади на адреса,

                                        който е запазил и ще пази винаги:

                                                     А той е: Младост - А.

 

                                                           Wali/ Виолета Томова/

 

 

 

                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пейката ще се превърне в сводница

    на безпризорната любов, която другарува

    с лунатици, а споменът ще скита надалеч.
    Харесах!
  • Тъжно,но вярно...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...