9.03.2012 г., 16:03

Раздяла

718 0 2

 

 

               

                                            Раздяла

 

                                        На младите приятели,

                                                         които заминават.

 

 

                                         Седим на пейката объркани.

                                         Животът ни е вече спомен.

                                          И като спомен, без билет,

                                         ще отпътува утре... по света.

                                                Тук? После? Нищо!

                                 Сред многото безизразни лица

                                 омръзналата самота ще се показва

                                 като някаква сладникава сърдечност.

                                 Пейката ще се превърне в сводница

                                 на безпризорната любов, която другарува

                                 с лунатици, а споменът ще скита надалеч.

                                 Изморен, той пак ще заживее - вече другаде.

                                       И някога ще се обади на адреса,

                                        който е запазил и ще пази винаги:

                                                     А той е: Младост - А.

 

                                                           Wali/ Виолета Томова/

 

 

 

                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пейката ще се превърне в сводница

    на безпризорната любов, която другарува

    с лунатици, а споменът ще скита надалеч.
    Харесах!
  • Тъжно,но вярно...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...