Mar 9, 2012, 4:03 PM

Раздяла

  Poetry » Other
721 0 2

 

 

               

                                            Раздяла

 

                                        На младите приятели,

                                                         които заминават.

 

 

                                         Седим на пейката объркани.

                                         Животът ни е вече спомен.

                                          И като спомен, без билет,

                                         ще отпътува утре... по света.

                                                Тук? После? Нищо!

                                 Сред многото безизразни лица

                                 омръзналата самота ще се показва

                                 като някаква сладникава сърдечност.

                                 Пейката ще се превърне в сводница

                                 на безпризорната любов, която другарува

                                 с лунатици, а споменът ще скита надалеч.

                                 Изморен, той пак ще заживее - вече другаде.

                                       И някога ще се обади на адреса,

                                        който е запазил и ще пази винаги:

                                                     А той е: Младост - А.

 

                                                           Wali/ Виолета Томова/

 

 

 

                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пейката ще се превърне в сводница

    на безпризорната любов, която другарува

    с лунатици, а споменът ще скита надалеч.
    Харесах!
  • Тъжно,но вярно...

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...