19 апр. 2011 г., 21:26

Раздяла

1.1K 0 3

Тръгна си от мен,

без даже сбогом да си вземеш,

знам, че щеше да е трудно,

но да си тръгваш не бе нужно.


Остави ме сама

да гледам светещата луна

и да си мечтая, че ще се върнеш

и пак ще ме прегърнеш.


Нежно ще ме галиш

и ще ми шептиш мили думи,

че много ме обичаш

и винаги ще си до мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Лефтерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Права си, Нина
  • Благодаря ви много, Ели и Веска !
  • Затрогващо, нежно, мило... просълзи ме с тоя хубав стих, Петя...
    Мила, ако душите са една в друга, ако сърцата са сляти... раздяла няма...
    Разделите са временни... любовта е вечна
    Усмихни се!
    Прегръдка!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...