7 авг. 2013 г., 14:19
Сякаш на кораб с тебе се качих и сърцето си в него аз сама разбих.
Отплавахме в океан от несбъднати мечти,
остана пълен само с наши спомени.
Ти беше капитана на сърцето ми,
но остави само болка в душата ми.
Тъй приказна беше нашата любов,
невъзможна заради препятствията на живота суров.
Сякаш някой я прокле и от мене те отне.
Каза ми: "Ти избра сама да е така...",
не отричам, но сега душата ми е развалина.
Себе си презирам и решението мое необмислено добре проклинам.
Не чувствам нищо вече, сърцето сякаш е от лед ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация