Раздяла
Сякаш на кораб с тебе се качих и сърцето си в него аз сама разбих.
Отплавахме в океан от несбъднати мечти,
остана пълен само с наши спомени.
Ти беше капитана на сърцето ми,
но остави само болка в душата ми.
Тъй приказна беше нашата любов,
невъзможна заради препятствията на живота суров.
Сякаш някой я прокле и от мене те отне.
Каза ми: "Ти избра сама да е така...",
не отричам, но сега душата ми е развалина.
Себе си презирам и решението мое необмислено добре проклинам.
Не чувствам нищо вече, сърцето сякаш е от лед
отиде си - не си до мене вече, какъв е този мой късмет.
Питам се, заради мен ли така се получи,
но факт е вече всичко с теб приключи.
© Теодора Делиева All rights reserved.
