tedka92sd (Теодора Делиева)
22 24
7.08.2013 г., 14:19 ч.

Раздяла 

  Поезия
901 0 14

Сякаш на кораб с тебе се качих и сърцето си в него аз сама разбих.

Отплавахме в океан от несбъднати мечти, 

остана пълен само с наши спомени.

Ти беше капитана на сърцето ми,

но остави само болка в душата ми.

Тъй приказна беше нашата любов,

невъзможна заради препятствията на живота суров.

Сякаш някой я прокле и от мене те отне.

Каза ми: "Ти избра сама да е така...",

не отричам, но сега душата ми е развалина.

Себе си презирам и решението мое необмислено добре проклинам.

Не чувствам нищо вече, сърцето сякаш е от лед

отиде си - не си до мене вече, какъв е този мой късмет.

Питам се, заради мен ли така се получи,

но факт е вече всичко с теб приключи.

© Теодора Делиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е моят поглед над твоето стихотворение.Естествено ти си почувствала нещата по друг начин и за това така си го написала.Все пак това си е твое, така че имаш свободата на словото!
  • Ангел, радвам се, че ти е харесало и благодаря за съвета за редакцията ще го имам предвид!
  • Като цяло ми хареса, макар и да е доста разширено.Има клишета-да! Но в повечето стихове има.Имаш обаче и оригинални фрази като "капитана на сърцето ми". И все пак аз бих го редактирал така:

    На кораб с тебе се качих,
    Отплавахме в океана на мечти,
    Но сърцето си сама разбих
    В айсберга на моите лъжи.

    Ти бе капитана на сърцето ми,
    беше приказна нашата любов,
    ала жестоко рани душата ми,
    понякога животът е суров!

    Сякаш някой ни прокле
    и от мене бързо те отне.
    Каза ми: "Сама избра това",
    но душата ми е развалина

    Не чувствам нищо вече-
    сякаш съм от лед
    Отиде си, не си до мене
    какъв е този мой късмет?

    Питам се,
    заради мен ли се получи,
    но факт е,
    че всичко с теб приключи
  • Eлизабет, благодаря ти, радвам се, че изразяваш мнение. Твоите стихове също ми харесаха, поздрави.
  • Много ми допада начинът ти на писане..справяш се страхотно успех! Ще се радвам да изразиш мнение за творбите ми
  • Петя Миткова, благодаря отново!
  • е как съгражданке... на мен пък ми хареса и нямам критики наистина...
  • Естрея Ангел, благодаря ти за искрените думи, ще се радвам да продължаваш да даваш мненията си. Така ще ми е по-лесно като пиша.
  • Човек се учи докато е жив! Радвам ти се, че си приела писането като свое хоби! Не слушай тези, които ти пишаш: "миличка, уникална си", а тези, които те критикуват, така израстваш и винаги изискваш повече от себе си! Душата ти е топла, раздавай я в слова! На добър път от мен, ще се радвам да се засичаме! Топли поздрави!
  • Приемам мненията на всички, благодаря Ви, все пак още се уча да пиша и го правя просто като хоби.
  • Не, не звучи никак добре, може да разместиш римите някак си... да са първи и трети, втори и четвърти ред и да го подредиш.... по би се получило!
  • Благодаря, радвам се, че го хареса!
  • О, сори, скъпа, това не е поезия? Тромаво, прекалено тежко звучи членуването и тия раздиплени банални фрази...
  • Ихааа!Браво!Много тъжничко и нежно...
Предложения
: ??:??