1 апр. 2017 г., 13:05

Раздяла 

  Поэзия » Любовная
373 1 5

Раздялата бе кратка като сън.

Когато влакът тръгна всичко свърши.

Тогава в мене нещо се прекърши!

А беше пролет хубава навън!

 

Не казахме си сбогом. Може би

излишни бяха в този миг словата?

В тъжен ритъм биеха сърцата.

Болеше ме за твоите сълзи!

 

Очите ти останаха във мен.

За тебе винаги ще ми напомнят

и ще ме карат с мъка да си спомням

всяка нощ и всеки минал ден.

 

В мен остана твоят .весел смях.

Много, много ще ми липсваш, зная!

Не трябваше това да бъде краят!

Защото да обичаш не е грях!

 

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??