Раздяла
Раздялата бе кратка като сън.
Когато влакът тръгна всичко свърши.
Тогава в мене нещо се прекърши!
А беше пролет хубава навън!
Не казахме си сбогом. Може би
излишни бяха в този миг словата?
В тъжен ритъм биеха сърцата.
Болеше ме за твоите сълзи!
Очите ти останаха във мен.
За тебе винаги ще ми напомнят
и ще ме карат с мъка да си спомням
всяка нощ и всеки минал ден.
В мен остана твоят .весел смях.
Много, много ще ми липсваш, зная!
Не трябваше това да бъде краят!
Защото да обичаш не е грях!
© Георги Иванов All rights reserved.
