Apr 1, 2017, 1:05 PM

Раздяла

  Poetry » Love
585 1 5

Раздялата бе кратка като сън.

Когато влакът тръгна всичко свърши.

Тогава в мене нещо се прекърши!

А беше пролет хубава навън!

 

Не казахме си сбогом. Може би

излишни бяха в този миг словата?

В тъжен ритъм биеха сърцата.

Болеше ме за твоите сълзи!

 

Очите ти останаха във мен.

За тебе винаги ще ми напомнят

и ще ме карат с мъка да си спомням

всяка нощ и всеки минал ден.

 

В мен остана твоят .весел смях.

Много, много ще ми липсваш, зная!

Не трябваше това да бъде краят!

Защото да обичаш не е грях!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...