2 февр. 2020 г., 07:45

Раздяла 

  Поэзия » Любовная
1655 1 0

Под кестена си казахме нещата
и после всеки тръгна сам нататък.
И всеки свойта болка сам прегърна.
И никой след това не се обърна.

 

И бяхме заедно, но разделени,
усмихвахме се, а сме наранени,
прегърнахме се като за последно,
но може би така бе редно.

 

Ще търсим пътища, за да забравим,
за да се гмурнем и удавим.
И може би съдбата ще ни събере,
или по-скоро не...

© Венелин Недялков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??