Feb 2, 2020, 7:45 AM
Раздяла
Под кестена си казахме нещата
и после всеки тръгна сам нататък.
И всеки свойта болка сам прегърна.
И никой след това не се обърна.
И бяхме заедно, но разделени,
усмихвахме се, а сме наранени,
прегърнахме се като за последно,
но може би така бе редно.
Ще търсим пътища, за да забравим,
за да се гмурнем и удавим.
И може би съдбата ще ни събере,
или по-скоро не...
и после всеки тръгна сам нататък.
И всеки свойта болка сам прегърна.
И никой след това не се обърна.
И бяхме заедно, но разделени,
усмихвахме се, а сме наранени,
прегърнахме се като за последно,
но може би така бе редно.
Ще търсим пътища, за да забравим,
за да се гмурнем и удавим.
И може би съдбата ще ни събере,
или по-скоро не...
© Венелин Недялков All rights reserved.
Random works
-
-
She was a myth in my conscience; She was a myth in my common mind; She was a legend of great importa...
-
Give me the ropes made of hundred wings of a butterflies and doves, blind me with a silk thunder Bin...
-
"It was the night before last night and I was sitting in my chair, thinking of the pride, the pride ...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
