19 нояб. 2022 г., 21:58

Раздяла

965 1 0

По пролет разсъмваше се радостно, Райно,

помниш ли ти пролетта?

Бе пролет, когато, загледани в морето безкрайно,

ходехме ти и аз по брега.

 

И нежен и топъл, развяваше бризът

твойта златна коса

и слушахме как чайки разправят с писък

за русалка, любов и съдба,

 

която превръща я в пяна, ах тъжна съдба.

Но макар да бе страдала нявга,

макар да бе плакала, ти моя скъпа русалко,

усмихваше се щастливо на вятъра.

 

Пролет бе. А щом тази съща съдба, тъжна и тъмна,

ни доведе до раздялата, мъчно в несъмнало,

аз свирех с цигулката бяла,

аз плаках насън и в безсъние.

 

А щом искрите на нашите души

напуснат нашите тела,

нека ангелът, роден от тези стихове,

съедини душите ни в една.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...