По пролет разсъмваше се радостно, Райно,
помниш ли ти пролетта?
Бе пролет, когато, загледани в морето безкрайно,
ходехме ти и аз по брега.
И нежен и топъл, развяваше бризът
твойта златна коса
и слушахме как чайки разправят с писък
за русалка, любов и съдба,
която превръща я в пяна, ах тъжна съдба.
Но макар да бе страдала нявга,
макар да бе плакала, ти моя скъпа русалко,
усмихваше се щастливо на вятъра. ...