Раздяла
Раздяла
Докосна ти моето сърце
И в миг разбрах, че само теб обичам
И в пламъци душата ми гори
Къде си Ти, къде си Ти?
Докосна Ме, защо ли го направи
Щом своето сърце не ми остави
И адски пламъци във мен сега горят
Щом друг лицето Ти целува
И Твойто име нощем аз шептя,
Но шепотът до Тебе не достига
И чут бе той само от звездите,
Които плачеха със мен
И как копнея пак да съм със Теб
Да тъна аз във погледа познат,
Да галя аз Твоите ръце,
Да вкуся нежните Ти устни
И ако някога останеш Ти сама,
И болката душата Ти обгръща
ПОМНИ, че моето сърце за теб тупти
И никога не ще Те аз забравя!
© Александър Георгиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Изключително прочувствен стих,много болка и копнеж!Харесва ми определено!
-
Добре дошъл!
Имаш вътрешно разбиране за нещата,написаното тук е пропито с него!Малко хора усещат,може би поради липса на провокация...
Поздрави и усмивки! -
Благодаря на всички,които направиха коментари до тук,радвам се че има такива.
-
А бе според мен е хубаво!
-
Болка и копнеж лъха от текста ти!
Харесва ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
