Oct 20, 2006, 10:30 PM

Раздяла

  Poetry
1.1K 0 5


Раздяла

Докосна ти моето сърце
И в миг разбрах, че само теб обичам
И в пламъци душата ми гори
Къде си Ти, къде си Ти?


Докосна Ме, защо ли го направи
Щом своето сърце не ми остави
И адски пламъци във мен сега горят
Щом друг лицето Ти целува

 

И Твойто име нощем аз шептя,
Но шепотът до Тебе не достига
И чут бе той само от звездите,
Които плачеха със мен

 

И как копнея пак да съм със Теб
Да тъна аз във погледа познат,
Да галя аз Твоите ръце,
Да вкуся нежните Ти устни
  

И ако някога останеш Ти сама,
И болката душата Ти обгръща
ПОМНИ, че моето сърце за теб тупти
И никога не ще Те  аз забравя!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изключително прочувствен стих,много болка и копнеж!Харесва ми определено!
  • Добре дошъл!

    Имаш вътрешно разбиране за нещата,написаното тук е пропито с него!Малко хора усещат,може би поради липса на провокация...

    Поздрави и усмивки!
  • Благодаря на всички,които направиха коментари до тук,радвам се че има такива.
  • А бе според мен е хубаво!
  • Болка и копнеж лъха от текста ти!
    Харесва ми!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...