valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
21 апр. 2009 г., 00:37

Раздяла 

  Поэзия
756 0 14

На гарата прашна щом влакът изсвири,
мама помаха, лицето си скри.
Мъгла я прегърна и вече не виждах
жената любима със влажни очи.

Далеч аз отивах. Не знаех за колко.
Какво ме очаква в чужда страна.
Мама понесе раздялата с болка,
но дума не рече, остана сама.


По спомени сякаш дрънчат колелата,
а мама навярно още стои.
Снимката моя ù топли душата,
удавени в мъка са двете очи.

Майчице скъпа, такъв е животът,
сърцата ни ръфа по-зъл и от пес.
Раздялата, зная, е адска жестокост,
дошла като мълния, от чужд интерес.

Дали ще дочакаш детето си, мамо?
Въпросът ме мъчи и теб те души.
Вече потеглих и връщане няма...
Прощаваш ли, мамо?... Мама мълчи!...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??