На гарата прашна щом влакът изсвири,
мама помаха, лицето си скри.
Мъгла я прегърна и вече не виждах
жената любима със влажни очи.
Далеч аз отивах. Не знаех за колко.
Какво ме очаква в чужда страна.
Мама понесе раздялата с болка,
но дума не рече, остана сама.
По спомени сякаш дрънчат колелата,
а мама навярно още стои.
Снимката моя ù топли душата,
удавени в мъка са двете очи. ...