Раздяла
Ослушваме се ,
застанали един до друг ,
седящи на чиновете стари ,
посланията ни към първи клас...
Разделяме се сега ние ,
сълзи текат по нашите лица ,
може да се разделим ,
но не и да забравим ,
най - страшните моменти
и най - прекрасните неща....
Защо така пътеките разцепват се ?
Защо така съдбата нас дели ?
В началото пътеките преплитат се ,
сега накъсват се сами...
Пак ще се срещнем аз зная ,
може би дори в някой друг живот ,
ще се поздравим другарски ,
а може би ще се подминем ей така ....
Времето не спира ,
не почива...
Времето е най - злият ни враг .
Приятели , не се забравяйте ,
приятелят ви ще е тук до вас !
В сърцата нии ще си останем,
като неразделен клас,
сплотени всички като един,
готови да помогнат всеки час.
Но трябва сега да си кажем и довиждане!
До нови срещи, другарю мил!
И пак отново когато се срещнем,
да си проговорим, пак с глас умел!
Да си разказваме до късни мрачни нощи,
преживяното досега от нас,
да се забавляваме пак прекрасно,
както в нашият прекрасен клас!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Серафим Аянски Все права защищены
