9.02.2007 г., 1:46 ч.

Раздяла 

  Поезия
739 0 4
Ослушваме се , застанали един до друг , седящи на чиновете стари , посланията ни към първи клас... Разделяме се сега ние , сълзи текат по нашите лица , може да се разделим , но не и да забравим , най - страшните моменти и най - прекрасните неща.... Защо така пътеките разцепват се ? Защо така съдбата нас дели ? В началото пътеките преплитат се , сега накъсват се сами... Пак ще се срещнем аз зная , може би дори в някой друг живот , ще се поздравим другарски , а може би ще се подминем ей така .... Времето не спира , не почива... Времето е най - злият ни враг . Приятели , не се забравяйте , приятелят ви ще е тук до вас ! В сърцата нии ще си останем, като неразделен клас, сплотени всички като един, готови да помогнат всеки час. Но трябва сега да си кажем и довиждане! До нови срещи, другарю мил! И пак отново когато се срещнем, да си проговорим, пак с глас умел! Да си разказваме до късни мрачни нощи, преживяното досега от нас, да се забавляваме пак прекрасно, както в нашият прекрасен клас!!!

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??