Раздялата
Раздялата
Стоя отчаяна и тъжна
и листът бял стои пред мен,
в мислите със теб съм, Сине,
във всеки ден и всеки час.
Но ти далеч от мен сега си,
разделят ни морета и земи,
опитвам се със силата на любовта си
да бъда с теб, в далечните страни.
Разделя ни животът тъй коварен,
и всеки хванал своя жизнен път,
но искаш ти света да опознаеш,
далеч от мен и приятели добри.
И всеки ден, и всяка нощ се моля,
да бъде милостив към тебе Бог,
и в трудности, и в жизнени неволи,
да бъде с теб, да те Благослови!
Сърцето ми обречено е вечно
да бъде свито и да тъжи,
сълзите ми напират в очите,
раздялата голяма е - тежи!
Но идва миг, живецът в мен нахлува,
за срещата очаквана с теб,
когато ти на прага ще застанеш,
сърцето ми от радост ще струи!
11.04.2006 година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА Все права защищены
