Раздялата
Раздялата
Стоя отчаяна и тъжна
и листът бял стои пред мен,
в мислите със теб съм, Сине,
във всеки ден и всеки час.
Но ти далеч от мен сега си,
разделят ни морета и земи,
опитвам се със силата на любовта си
да бъда с теб, в далечните страни.
Разделя ни животът тъй коварен,
и всеки хванал своя жизнен път,
но искаш ти света да опознаеш,
далеч от мен и приятели добри.
И всеки ден, и всяка нощ се моля,
да бъде милостив към тебе Бог,
и в трудности, и в жизнени неволи,
да бъде с теб, да те Благослови!
Сърцето ми обречено е вечно
да бъде свито и да тъжи,
сълзите ми напират в очите,
раздялата голяма е - тежи!
Но идва миг, живецът в мен нахлува,
за срещата очаквана с теб,
когато ти на прага ще застанеш,
сърцето ми от радост ще струи!
11.04.2006 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА Всички права запазени
