Раздялата

Стоя отчаяна и тъжна

и листът бял стои пред мен,

в мислите със теб съм, Сине,

във всеки ден и всеки час.

Но ти далеч от мен сега си,

разделят ни морета и земи,

опитвам се със силата на любовта си

да бъда с теб, в далечните страни.

Разделя ни животът тъй коварен,

и всеки  хванал своя жизнен път,

но искаш ти света да опознаеш,

далеч от мен и приятели добри.

И всеки ден, и всяка нощ се моля,

да бъде милостив към тебе Бог,

и в трудности, и в жизнени неволи,

да бъде с теб, да те Благослови!

Сърцето ми обречено е вечно

да бъде свито  и да тъжи,

сълзите ми напират в очите,

раздялата голяма е - тежи!

Но идва миг, живецът в мен нахлува,

за срещата очаквана с теб,

когато ти на прага ще застанеш,

сърцето ми от радост ще струи!

11.04.2006 година