Feb 5, 2010, 11:44 AM

Раздялата

932 0 2

                                              Раздялата

 

Стоя отчаяна и тъжна

и листът бял стои пред мен,

в мислите със теб съм, Сине,

във всеки ден и всеки час.

 

Но ти далеч от мен сега си,

разделят ни морета и земи,

опитвам се със силата на любовта си

да бъда с теб, в далечните страни.

 

Разделя ни животът тъй коварен,

и всеки  хванал своя жизнен път,

но искаш ти света да опознаеш,

далеч от мен и приятели добри.

 

И всеки ден, и всяка нощ се моля,

да бъде милостив към тебе Бог,

и в трудности, и в жизнени неволи,

да бъде с теб, да те Благослови!

 

Сърцето ми обречено е вечно

да бъде свито  и да тъжи,

сълзите ми напират в очите,

раздялата голяма е - тежи!

 

Но идва миг, живецът в мен нахлува,

за срещата очаквана с теб,

когато ти на прага ще застанеш,

сърцето ми от радост ще струи!

 

11.04.2006 година

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...