vanila_n (Виолета)
51 1272
16 окт. 2008 г., 18:08

Раздялата ще ни спаси! 

  Поэзия » Любовная
1173 0 9
 

Не ме разбираш, наранен си!
Защото смяташ, че ме обичаш!
И дори сломен от хладността ми,
не спираш в обич да се вричаш.

Каква ирония, проклета -
защо сега, а не тогава,
когато през сълзи се молех -
да ме обикнеш, ала бях в забрава!

А ти, не вярваш, че те обичам!
Щом сърцето ми няма сили да прости!
Но за твоето ще те попитам -
как позволи ти, да ме нараниш?

Мечтаех, не спирах да копнея,
с мисълта за теб, за нас, живях!
А сега питам се, как ще успея,
да се преборя с тази празнота?

Не знаеш колко плача нощем,
а спомените са безжалостни!
Но макар и да ми липсваш още -
се моля раздялата, да ни спаси!

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ах как боли от тази любов, изстраданата
  • Кураж се иска за такава изповед! Поздрав!
  • "Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мраязим, а тези, които обичаме"...Жестоко, но истина.

    Много стихотворения си написала за този мъж.
  • тъжно но прекрасно.браво
  • Болезнено!...Само ти си знаеш...
  • Много истински стих малко натъжаващ,но извиращ от душата поздрави!!!
  • Да, така е понякога раздялата е спасение и нова възможност!Поздравче!
  • тъжно ми стана...
    с обич, мила Виолета...
  • Понякога раздялата е най-доброто решение!Но аз ти желая само много хубави моменти с любим човек Поздрав за стиха!!!
Предложения
: ??:??