28 нояб. 2007 г., 23:12

Разголена 

  Поэзия
567 0 16

Съблечена
от вятърния порив,
в полето потръпва бреза.
Вейките й нежни
леденият дъжд облива.
С мекото си покривало
да беше я завил
поне снега,
а то,
по тънки клонки
и сама -
пред всички
разголена
душа…

Снежинки доверчиви
борове целуват
и прободени притихват.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??