30 окт. 2009 г., 02:24

Разговор

1.1K 0 2

                       РАЗГОВОР

(Впамет на мой приятел)

Вие  бяхте една чудесна двойка.
Той-умен, търсещ, творец!
Ти-настъпателна,бойка,
с право заслужили лавров венец!

Вървяхте винаги заедно,
и постигахте цел подир цел.
Дружбата ви  беше  завидна,
с удоволствие пак  заедно бих ви  видял.

Кажи ми той ли пръв те хареса,
и те целуна, и ти каза че те обича?
Или ти го откри и го омагьоса,
и го накара след тебе да тича?

Аз знаех колко много те обича!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...