30.10.2009 г., 2:24

Разговор

1.1K 0 2

                       РАЗГОВОР

(Впамет на мой приятел)

Вие  бяхте една чудесна двойка.
Той-умен, търсещ, творец!
Ти-настъпателна,бойка,
с право заслужили лавров венец!

Вървяхте винаги заедно,
и постигахте цел подир цел.
Дружбата ви  беше  завидна,
с удоволствие пак  заедно бих ви  видял.

Кажи ми той ли пръв те хареса,
и те целуна, и ти каза че те обича?
Или ти го откри и го омагьоса,
и го накара след тебе да тича?

Аз знаех колко много те обича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...