25 янв. 2009 г., 22:38

Разговор

968 0 1
РазговорМалко, алено лалеразговаря с дете:Ах, детенце непослушно, що ти сторих, мило,че прекърши ме така?Исках аз да те запазя сред цветя отбрани в моя нов хербарий - отговорило детето.Моля те, не ме погубвай - трепнало лалето.Искам тук да си живея,сред цветните лехи.Мъка свило детското сърце,ръка протегнало то към приведеното стебълцеи нежно го погали.Странна топлинапочувства детската ръка...Малко, алено лале,благодаря ти от сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоянка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...