29 июн. 2012 г., 09:34

Разговор

587 0 1

Тази нощ ще изпуша много цигари,
утре пак ще бъда сама,
ти не знаеш... няма как...  и едва ли... нищо де,
знам, зает си... и не трябва сега.
А пък аз искам само минути -
десет, да кажем, извън тишина
и да мога да видя очите ти
(по тях всичко ще разбера).
Имам нужда да поговоря
нещичко да споделя...
извинявай де, нямам право да те товаря
с моите лични неща.
Само да знаеш, че си единствен,
не искам и няма да бъда с друг...
може би все пак съм силна...
Боже, как дълго вървя в този кръг...
Нищо де, аз съм голяма...
ще мрънкам, ще плача (пред теб ще държа),
но как ми се иска да бъда няма,
за да не чуеш това.


...и без сърце, то не остана...

...твоето - каменно...
...какво да се прави - съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анжелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделяй тук - приляга ти, Анжел!Отбих се - харесах.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...