Тази нощ ще изпуша много цигари,
утре пак ще бъда сама,
ти не знаеш... няма как...  и едва ли... нищо де,
знам, зает си... и не трябва сега.
А пък аз искам само минути -
десет, да кажем, извън тишина
и да мога да видя очите ти
(по тях всичко ще разбера).
Имам нужда да поговоря
нещичко да споделя...
извинявай де, нямам право да те товаря
с моите лични неща.
Само да знаеш, че си единствен,
не искам и няма да бъда с друг...
може би все пак съм силна...
Боже, как дълго вървя в този кръг...
Нищо де, аз съм голяма...
ще мрънкам, ще плача (пред теб ще държа),
но как ми се иска да бъда няма,
за да не чуеш това.

...и без сърце, то не остана...

...твоето - каменно...
...какво да се прави - съдба!