Jun 29, 2012, 9:34 AM

Разговор

  Poetry » Love
589 0 1

Тази нощ ще изпуша много цигари,
утре пак ще бъда сама,
ти не знаеш... няма как...  и едва ли... нищо де,
знам, зает си... и не трябва сега.
А пък аз искам само минути -
десет, да кажем, извън тишина
и да мога да видя очите ти
(по тях всичко ще разбера).
Имам нужда да поговоря
нещичко да споделя...
извинявай де, нямам право да те товаря
с моите лични неща.
Само да знаеш, че си единствен,
не искам и няма да бъда с друг...
може би все пак съм силна...
Боже, как дълго вървя в този кръг...
Нищо де, аз съм голяма...
ще мрънкам, ще плача (пред теб ще държа),
но как ми се иска да бъда няма,
за да не чуеш това.


...и без сърце, то не остана...

...твоето - каменно...
...какво да се прави - съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжелина Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделяй тук - приляга ти, Анжел!Отбих се - харесах.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...