7 июн. 2022 г., 14:34  

Не я познавам

367 0 0

„Кажи дърво, самотно ли си тук?“

„Какво, самотно ли, защо?“

При теб не идва никой друг

през дългите ти дни и нощи

„Това което казваш е лъжа„

възмутено клоните разтърси.

„Не чакам нищо от света

и чувствам се щастливо още!

Аз имам звездния простор,

милувката на палавия вятър,

чистотата на безкрайни снегове

и топлина от есенното злато.

Самота... не я познавам още!

Под слънцето май не вирее

и нямам време за слова.

Със сок напивам се и пея

денят е тук, далеч нощта."

Разпери си короната дървото

и с нежни листи затрептя

а по стеблото му със маршов ход подеха,

армия от дребнички... прекрасни, малки същества.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...