Не я познавам

„Кажи дърво, самотно ли си тук?“

„Какво, самотно ли, защо?“

При теб не идва никой друг

през дългите ти дни и нощи

„Това което казваш е лъжа„

възмутено клоните разтърси.

„Не чакам нищо от света

и чувствам се щастливо още!

Аз имам звездния простор,

милувката на палавия вятър,

чистотата на безкрайни снегове

и топлина от есенното злато.

Самота... не я познавам още!

Под слънцето май не вирее

и нямам време за слова.

Със сок напивам се и пея

денят е тук, далеч нощта."

Разпери си короната дървото

и с нежни листи затрептя

а по стеблото му със маршов ход подеха,

армия от дребнички... прекрасни, малки същества.