Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
12 окт. 2017 г., 15:31

Разговор пред една картина 

  Поэзия
1549 19 20


— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.

 

— Това е само външност. Просто прах.
Виж по-дълбоко: пламъка от ревност,
виж скрития в зениците ѝ страх
и шлейфа на тъгата, още гневна.

 

— Но тя е млада, с устни като цвят!
— Цветът се лющи в гроздове от бръчки.
Невидими са още, но кървят,
защото безлюбовните са жлъчни.

 

— Разплака ме, художнико! Боли!
Жената от картината е грозна.
— Рисувам теб, а нежният ти лик
душата ми прегазва смъртоносно.

 

Не питай мен каква е любовта.
Виж бялото платно върху статива.
То винаги жадува красота.
А аз – без нея пак да си щастлива.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??