Толкова пъти ме учеше бабо
"Страхът убива! Не бой се!",
но как да съм силна в мислите сáмо,
щом в тях лъха едно "безпокой се"?
Как себе си бабо да боря,
когато в две съм делено?
Безпокойството как да съборя
в едно щом не съм споделено?
Как бе бабче... разплитам, заплитам,
а отсреща мълчи ли мълчи...
и започвам да питам и питам
в другото дали не боли? ...