6.02.2018 г., 22:38

Разговор с баба

1.3K 6 4

Толкова пъти ме учеше бабо
"Страхът убива! Не бой се!",
но как да съм силна в мислите сáмо,
щом в тях лъха едно "безпокой се"?

 

Как себе си бабо да боря,
когато в две съм делено?
Безпокойството как да съборя
в едно щом не съм споделено?

 

Как бе бабче... разплитам, заплитам,
а отсреща мълчи ли мълчи...
и започвам да питам и питам
в другото дали не боли?

 

И така в страха се оплитам,
а пътят върви ли върви...
Обещавам пак да опитам,
но бабо, кажи ми!
Кажи... не мълчи...

Е.И.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

...четири години от както я "няма" тук

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Марги!
  • Миличко! И аз така. Все се безпокоя! Каквото и да ти каже баба.... То си ти е вътре. Поздрав, Еленче!
  • Ммммдаааа, решението лично за мен е винаги и само мое. Благодаря ти и за прочита, и за усета, и за коментара Гавраил!
    Благодаря и на всички, които прочетоха и изявиха отношението си!
  • Елена,понякога решението е само твое!
    Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....