6.02.2018 г., 22:38

Разговор с баба

1.3K 6 4

Толкова пъти ме учеше бабо
"Страхът убива! Не бой се!",
но как да съм силна в мислите сáмо,
щом в тях лъха едно "безпокой се"?

 

Как себе си бабо да боря,
когато в две съм делено?
Безпокойството как да съборя
в едно щом не съм споделено?

 

Как бе бабче... разплитам, заплитам,
а отсреща мълчи ли мълчи...
и започвам да питам и питам
в другото дали не боли?

 

И така в страха се оплитам,
а пътят върви ли върви...
Обещавам пак да опитам,
но бабо, кажи ми!
Кажи... не мълчи...

Е.И.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

...четири години от както я "няма" тук

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Марги!
  • Миличко! И аз така. Все се безпокоя! Каквото и да ти каже баба.... То си ти е вътре. Поздрав, Еленче!
  • Ммммдаааа, решението лично за мен е винаги и само мое. Благодаря ти и за прочита, и за усета, и за коментара Гавраил!
    Благодаря и на всички, които прочетоха и изявиха отношението си!
  • Елена,понякога решението е само твое!
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...