M1234567891 (Миночка Митева)
417 12707
14 нояб. 2012 г., 12:18

Разговор със живота 

  Поэзия
1058 0 6

Разговор със живота

 

Пак си свъсил рунтави вежди

под калпак от есенна шума,

поглеждаш към мене небрежно,

без да отрониш ни дума.

 

На пръсти тревожна минавам

в сянка, край пътя увиснала,

все се със теб съобразявам -

не смея да се здрависам.

 

Каквото поиска, ти дадох -

и чувства, и вопли, и страст,

и в  нощи самотни сподавях

в гърлото сълзи без глас...

 

Ето ме! Пак съм изправена

под лазурното звездно небе,

дори и от тебе забравена,

още  бие  мойто сърце.

 

Чувам как вятърът свири

в прохладната вечер отсреща,

носи любов непринудена

с вино червено и свещи...

 

На пръсти край тебе ще мина,

без да смущавам съня ти,

в сияйното утро -  двамина,

усмивки на теб ще изпратим.

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??