M1234567891 (Миночка Митева)
418 12734
14.11.2012 г., 12:18 ч.

Разговор със живота 

  Поезия
1073 0 6

Разговор със живота

 

Пак си свъсил рунтави вежди

под калпак от есенна шума,

поглеждаш към мене небрежно,

без да отрониш ни дума.

 

На пръсти тревожна минавам

в сянка, край пътя увиснала,

все се със теб съобразявам -

не смея да се здрависам.

 

Каквото поиска, ти дадох -

и чувства, и вопли, и страст,

и в  нощи самотни сподавях

в гърлото сълзи без глас...

 

Ето ме! Пак съм изправена

под лазурното звездно небе,

дори и от тебе забравена,

още  бие  мойто сърце.

 

Чувам как вятърът свири

в прохладната вечер отсреща,

носи любов непринудена

с вино червено и свещи...

 

На пръсти край тебе ще мина,

без да смущавам съня ти,

в сияйното утро -  двамина,

усмивки на теб ще изпратим.

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??