Разговор със Слънцето

Слънцето надникна по обяд,

но за малко, само за мъничко

и уплашено от моя хлад

пак избяга надалеч, горкичкото...

Тайната ми, Слънце, запази,

че не искам другите да знаят

колко много ми тежи...

... Искам с тебе!...

... във безкрая!...

Ще почакаш - казваш ти -

има други като тебе -

в броеницата се нареди

и ще дойде твоят ден вълшебен!

Ще те стопля със лъчите си -

направи от тях криле

и избягай с мене!

В космоса!

Само не ми казвай "Не!"

Там е тъмно,

пусто,

страшно....

Там е хубаво - помни,

не защото в него бягаш,

а защото там гори!

Камъните се разтапят,

а звездите как блестят...

... Просто...

Спри да се надяваш

и тръгни със мен на път!

Тръгвам с тебе, мило Слънце,

чакай, моля те, поспри,

тука да оставя зрънце

от душата си... прости...

Искам просто да ме помнят -

мене - малкото петно....

При звездите като ида,

ще остана ли!?!?

                                   ... Дано!...