Слънцето надникна по обяд,
но за малко, само за мъничко
и уплашено от моя хлад
пак избяга надалеч, горкичкото...
Тайната ми, Слънце, запази,
че не искам другите да знаят
колко много ми тежи...
... Искам с тебе!...
... във безкрая!...
Ще почакаш - казваш ти -
има други като тебе -
в броеницата се нареди
и ще дойде твоят ден вълшебен!
Ще те стопля със лъчите си -
направи от тях криле
и избягай с мене!
В космоса!
Само не ми казвай "Не!"
Там е тъмно,
пусто,
страшно....
Там е хубаво - помни,
не защото в него бягаш,
а защото там гори!
Камъните се разтапят,
а звездите как блестят...
... Просто...
Спри да се надяваш
и тръгни със мен на път!
Тръгвам с тебе, мило Слънце,
чакай, моля те, поспри,
тука да оставя зрънце
от душата си... прости...
Искам просто да ме помнят -
мене - малкото петно....
При звездите като ида,
ще остана ли!?!?
... Дано!...
© Емилия Иванова Всички права запазени