Oct 10, 2010, 12:07 PM

Разговор със Слънцето

  Poetry » Love
592 0 0

Слънцето надникна по обяд,

но за малко, само за мъничко

и уплашено от моя хлад

пак избяга надалеч, горкичкото...

Тайната ми, Слънце, запази,

че не искам другите да знаят

колко много ми тежи...

... Искам с тебе!...

... във безкрая!...

Ще почакаш - казваш ти -

има други като тебе -

в броеницата се нареди

и ще дойде твоят ден вълшебен!

Ще те стопля със лъчите си -

направи от тях криле

и избягай с мене!

В космоса!

Само не ми казвай "Не!"

Там е тъмно,

пусто,

страшно....

Там е хубаво - помни,

не защото в него бягаш,

а защото там гори!

Камъните се разтапят,

а звездите как блестят...

... Просто...

Спри да се надяваш

и тръгни със мен на път!

Тръгвам с тебе, мило Слънце,

чакай, моля те, поспри,

тука да оставя зрънце

от душата си... прости...

Искам просто да ме помнят -

мене - малкото петно....

При звездите като ида,

ще остана ли!?!?

                                   ... Дано!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...