5 февр. 2009 г., 09:30

Разговорка

1.3K 0 19

Цял живот, приятел, аз това се уча:

женски да се моля, мъжката да псувам.

Времената кофти, но на хора случих,

нищо, че държавата пет пари не струва.

 

Някой си играе с нас, както аз със думите,

дето ги събирам и редя без цел.

Затова, приятел, пак ти казвам: умната!

Всекиму дай точно, колкото си взел.

 

А за мое всичко, искам ти едничко,

за късмет и здраве в тая немотия,

ако си набожен, запали свещичка,

ако си безбожен – пий една ракия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...