5 feb 2009, 9:30

Разговорка

  Poesía » Otra
1.3K 0 19

Цял живот, приятел, аз това се уча:

женски да се моля, мъжката да псувам.

Времената кофти, но на хора случих,

нищо, че държавата пет пари не струва.

 

Някой си играе с нас, както аз със думите,

дето ги събирам и редя без цел.

Затова, приятел, пак ти казвам: умната!

Всекиму дай точно, колкото си взел.

 

А за мое всичко, искам ти едничко,

за късмет и здраве в тая немотия,

ако си набожен, запали свещичка,

ако си безбожен – пий една ракия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...