Разходка
Разходка
Чаша вино, пепелник, цигара.
Половин бутилката стои.
Тази нощ със мене ще прекара
в спомени, надежди и мечти.
Полумрак цари във кафенето.
Призрачна, прозрачна тишина.
Светлини пленяващи сърцето,
пленник на изстрадала душа!
Вече мрак е. Грейват във небето
на рояци хиляди звезди.
Виното е спирката, където
спират изтерзаните души.
Полунощ. Четвъртата бутилка
празна е. Стои и си мълчи.
Ще пропусна тази малка спирка.
Шепне ми сърцето: продължи!
Продължавам. Още вино дайте!
Аз ще пия. Нека ме боли!
Тази нощ със дявола играйте!
Всичко друго само са лъжи!
Първата зора отвън почуква.
Леко скърца входната врата.
Влиза утрото със тиха стъпка,
с първата, ухилена зора!
Тръгваш си с люлееща походка,
с тлеещ огън в твоите очи.
Беше много хубава разходка!
Утре вечер пак ще продължи!
11. 08. 2021 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
