Aug 12, 2021, 10:43 AM

Разходка

  Poetry » Love
485 0 0

Разходка

 

Чаша вино, пепелник, цигара.

Половин бутилката стои.

Тази нощ със мене ще прекара

в спомени, надежди и мечти.

 

Полумрак цари във кафенето.

Призрачна, прозрачна тишина.

Светлини пленяващи сърцето,

пленник на изстрадала душа!

 

Вече мрак е. Грейват във небето

на рояци хиляди звезди.

Виното е спирката, където

спират изтерзаните души.

 

Полунощ. Четвъртата бутилка

празна е. Стои и си мълчи.

Ще пропусна тази малка спирка.

Шепне ми сърцето: продължи!

 

Продължавам. Още вино дайте!

Аз ще пия. Нека ме боли!

Тази нощ със дявола играйте!

Всичко друго само са лъжи!

 

Първата зора отвън почуква.

Леко скърца входната врата.

Влиза утрото със тиха стъпка,

с първата, ухилена зора!

 

Тръгваш си с люлееща походка,

с тлеещ огън в твоите очи.

Беше много хубава разходка!

Утре вечер пак ще продължи!

 

11. 08. 2021 г.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...