9 февр. 2010 г., 09:26

Разходка по клиничната пътека

681 0 8

 

Излязох на разходка във гората

и тръгнах по клиничната пътека,

която, не след дълго, ме изведе

пред сградата на горската аптека.

 

В природата, великата аптека,

на тялото и на душата лекар,

за млад и стар, за беден и за цар,

за всяка болка се намира цяр!

 

Със сини букви някой бе изписал:

“Аптека Петър Димков” - над вратата.

А аптекарка беше Кума Лиса –

усмихната, с касинка на главата!

 

- Кажи, Ангар,

какво лекарство търсиш? –

запита Лиса и с това ме слиса:

че откъде ли името ми знае?

 

Но тя не ме остави да гадая:

 

- Поет си ти, от сайта ви те знам.

И аз понякога надниквам там!

А болестта ти е, че си влюбчив!

И че си безразсъдно доверчив!

Животът ти е от това горчив!

 

Сега ще ти приготвиме отвара,

за пиене, и втора - за гаргара!

 

Във първата ще сложим една стиска,

от билка, що либидото подтиска.

Пий я редовно. И, освен това,

прогонвай всяко чувство за вина!

И никога не вярвай на жена!!!

 

Платих отварата – как можех да откажа:

“Каква е скръндза!” – инак ще си каже.

 

Но да ѝ вярвам ли – ей туй не зная,

като се знае, че и тя жена е?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сега вече ми е ясно защо предлагаш в края на моята приказка да има нещо като сватба, или поне първа брачна нощ! Бъди здрав и си остани все така...е,тук ще оставя ти да сложиш края!
  • Ха-ха-ха, страхотно, развесели ме!

  • Вяра на жена ли?Сакън!!!!
  • Билка,що либидото подтиска?
    хитрушата за себе си те иска
    и щом успее тя да те омае,
    ще пиеш билка,да не мож да траеш...
  • за това че си влюбчив и доверчив отвара няма, повярвай ми нищо че и аз съм жена.Много ми хареса

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...