Излязох на разходка във гората
и тръгнах по клиничната пътека,
която, не след дълго, ме изведе
пред сградата на горската аптека.
В природата, великата аптека,
на тялото и на душата лекар,
за млад и стар, за беден и за цар,
за всяка болка се намира цяр!
Със сини букви някой бе изписал:
“Аптека Петър Димков” - над вратата.
А аптекарка беше Кума Лиса –
усмихната, с касинка на главата!
- Кажи, Ангар,
какво лекарство търсиш? –
запита Лиса и с това ме слиса:
че откъде ли името ми знае?
Но тя не ме остави да гадая:
- Поет си ти, от сайта ви те знам.
И аз понякога надниквам там!
А болестта ти е, че си влюбчив!
И че си безразсъдно доверчив!
Животът ти е от това горчив!
Сега ще ти приготвиме отвара,
за пиене, и втора - за гаргара!
Във първата ще сложим една стиска,
от билка, що либидото подтиска.
Пий я редовно. И, освен това,
прогонвай всяко чувство за вина!
И никога не вярвай на жена!!!
Платих отварата – как можех да откажа:
“Каква е скръндза!” – инак ще си каже.
Но да ѝ вярвам ли – ей туй не зная,
като се знае, че и тя жена е?
© Ангел Чортов All rights reserved.