9.02.2010 г., 9:26

Разходка по клиничната пътека

679 0 8

 

Излязох на разходка във гората

и тръгнах по клиничната пътека,

която, не след дълго, ме изведе

пред сградата на горската аптека.

 

В природата, великата аптека,

на тялото и на душата лекар,

за млад и стар, за беден и за цар,

за всяка болка се намира цяр!

 

Със сини букви някой бе изписал:

“Аптека Петър Димков” - над вратата.

А аптекарка беше Кума Лиса –

усмихната, с касинка на главата!

 

- Кажи, Ангар,

какво лекарство търсиш? –

запита Лиса и с това ме слиса:

че откъде ли името ми знае?

 

Но тя не ме остави да гадая:

 

- Поет си ти, от сайта ви те знам.

И аз понякога надниквам там!

А болестта ти е, че си влюбчив!

И че си безразсъдно доверчив!

Животът ти е от това горчив!

 

Сега ще ти приготвиме отвара,

за пиене, и втора - за гаргара!

 

Във първата ще сложим една стиска,

от билка, що либидото подтиска.

Пий я редовно. И, освен това,

прогонвай всяко чувство за вина!

И никога не вярвай на жена!!!

 

Платих отварата – как можех да откажа:

“Каква е скръндза!” – инак ще си каже.

 

Но да ѝ вярвам ли – ей туй не зная,

като се знае, че и тя жена е?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега вече ми е ясно защо предлагаш в края на моята приказка да има нещо като сватба, или поне първа брачна нощ! Бъди здрав и си остани все така...е,тук ще оставя ти да сложиш края!
  • Ха-ха-ха, страхотно, развесели ме!

  • Вяра на жена ли?Сакън!!!!
  • Билка,що либидото подтиска?
    хитрушата за себе си те иска
    и щом успее тя да те омае,
    ще пиеш билка,да не мож да траеш...
  • за това че си влюбчив и доверчив отвара няма, повярвай ми нищо че и аз съм жена.Много ми хареса

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...