РАЗХОДКА С ЛОДКА
На хоризонта залезът гори,
лодка пори морските вълни,
гларус кръжи над водата,
с крясък гони тишината.
В лодката сме аз и ти
и обзети от мечти
гледаме натам, където
слънцето сбогува се с небето.
Бризът вее ти косата,
плавно движат се веслата,
фарът тъжно ни намига,
напомня, че нощта пристига.
Изгрява весела луна,
протягам се да те целуна
и след вълшебството голямо
с ръка прегръщам те през рамо.
Светлините градски са далече,
трябва да се върнем вече,
но тихо казвам ти сега:
- Ще продължиме на брега!
Изпълнение на живо: Видео >>>
© Наско Енев - РИМПО Все права защищены