pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
26 июн. 2017 г., 11:07

Разказано с мълчание 

  Поэзия
664 5 15

 

Морето, ронещо въпроси,

отдавна стъпките ми чака.

Излиза на брега си босо,

затичва се към мен разплакано.

 

А после с устни ме рисува,

тъгата мътна надживяло

и във вълните му танцува

удавен спомен за раздяла.

 

Момичето провинциално

за него е една принцеса.

Денят – пленително реален –

не е сценарий за пиеса.

 

Придърпва ме егоистично

в сърцето си, така дълбоко

и с поглед влюбено лиричен

на дъното заравя болка.

 

А аз наистина се чувствам

единствената му любима

и по солените ми устни

следи от морска обич има.

 

Но, щом си тръгна, ще отреже

от ревност плитките на плажа

и в миди ще затваря нежност,

с мълчание да ме разкаже.

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??