Разказвай ми...
Разказвай ми, обичам да те слушам,
когато всичко е притихнало, заспало...
Очите ми до твоите са сгушени -
в тъмното, под лунно одеяло.
Говори ми, търся пак ръцете ти...
Почуква утрото в прозореца.
И само миг - ще се засмее светлото,
делникът във себе си ще ни затвори.
Приказвай ми... Измисляй си до сбъдване!
Мечтай... Вървим към невъзможното.
Щом има те, за мене днес e съмнало!
Слънцето в съня ми се разхожда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теди Савчева Все права защищены
