May 10, 2008, 10:21 AM

Разказвай ми...

  Poetry » Love
2.3K 0 19

Разказвай ми, обичам да те слушам,

когато всичко е притихнало, заспало...

Очите ми до твоите са сгушени -

в тъмното, под лунно одеяло.

Говори ми, търся пак ръцете ти...

Почуква утрото в прозореца.

И само миг - ще се засмее светлото,

делникът във себе си ще ни затвори.

Приказвай ми... Измисляй си до сбъдване!

Мечтай... Вървим към невъзможното.

Щом има те, за мене днес e съмнало!

Слънцето в съня ми се разхожда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Савчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...